За книгата:

Когато песните-поеми на Юнус Емре се разпространили сред провинциалните турци в Анатолия през четиринадесети век, турският език, вече богат на идиоми и вокална хармония, започнал да изразява по-дълбоката природа на човешкия дух.

Един необразован селянин със скромен речник от може би няколко хиляди думи, изразил истините, които били от облаcтта на класическия арабски и персийски език.

Един велик поет помогнал на народа си да изкаже това, което не е могъл преди.

Докато много от неговите съвременници имитирали персийски и арабски форми и заимствали техните речници, Юнус пеел на езика на обикновения човек и използвал по-прости поетични форми.