Перица Георгиев – Кану: Христос го гледа сърцето на хората, а не както хората ги гледат хората. И това е разликата на неговата визия и на тази на фарисеите и на тези, които по това времи били юдеи…

Перица Георгиев – Кану: Един източник има всичко. Една цел има всичко. Целта е Източника. Изглежда като да е различно. Цялото пътешествие е от тук до тук. Няма всъщност пътешествие.

Перица Георгиев – Кану: Детето е нашата невинност, която не е изчезнала. Изчезнала е при много хора, обаче не във всички. А и при тези, при които е изчезнала, не е изчезнала. Защото винаги могат да се върнат към своята невинност в сърцето и защото тази невинност е много по-дълбока, отколкото можем да си замислим с ума. Това е едно божествено присъствие в нас. В Индия имат концепт за Шива Боланат – Бог като невинен, като чист, девствен, детски. И тази невинност, тази чистота е в сърцето. И с тази невинност, с тази чистота се събуждаме за това, че този външен човек, който е на различни години – 20, 30, 50 е служител на детето в сърцето….

Перица Георгиев – Кану:  Ние сме в Бог през цялото време. Колкото и да изглежда странно. Ние сме в Него и Той е в нас… Любовта, светлината и свободата са заедно, защото, когато сме в любовта, ние сме свободни. Единствената свобода за човека е любовта – Божията любов. Няма любов като Божията любов и само Божията любов е любов и Божията светлина е светлина и няма светлина като Божията светлина. Ние сега сме в него, но поради нашите умове не разбираме.

Перица Георгиев – Кану: Ние сме в единство само в Бог… Когато хората открият Божественото в себе си, ще открият вътрешното единство с всички и с всичко. Не само с хората, но и с животните, с дърветата, с цялото съществуване. Тогава ще усещаме единство с всички и с всичко и така ще ни изчезне страхът. Страхът и невежеството са това, което ни разделят.

Перица Георгиев – Кану:  Медитацията е изчезване на мислите, изчезването на представите, на идеите за нас самите: „Аз съм такъв, този е такъв, това е така…“ – един вътрешен диалог на ума. Когато този вътрешен диалог изчезне, спре – ние идваме до една тишина. В тази вътрешна тишина, в този вътрешен покой, в тази вътрешна необятност ние най-накрая сме спокойни. Дълбоко спокойствие намира вътре в себе си. Защото всъщност това сме ние.

Перица Георгиев – Кану:  Жените сега имат много специална роля. И затова много жени се интересуват от духовност. Това не е случайно. Жените сега се събуждат. Това събуждане не означава да си отмъстят на мъжете за всичко, което са им причинили в миналото, в предишните прераждания, когато ги изнасилвали, тормозили, ги третирали като роби… Ако се мразиш жените, ако ги тормозиш – това е много лоша карма. И сега е време жените да се събудят и да си го върнат своето достойнство като човешки същества…