На 9 декември 2020 г. до 27 януари 2021 г. в Софийската галерия за съвременно изкуство One Gallery се представи изложбата на македонския арт колектив ZERO. В изложбата са представени произведения на изкуството на авторите: Миодраг Десовски, Перица Георгиев, Зоран Яневски, Ацо Станковски, Беди Ибрахим, Златко Трайковски, Стефан Шашков, Синиша Цветковски, Сашо Йовчевски и Горанчо Георгиевски.

Проф. Свилен Стефанов представи изложбата на Колектив ZERO в София със свой текст:

Съществуването на групата ZERO е може би най-сериозното доказателство за възникването на свободата в съвременното изкуство в Македония. Неговото начало трябва да се търси около 1985 г., във време, когато усещането за пълна промяна, която идва, става все по-непоносимо. Разбира се, в предходното десетилетие можем да отбележим експерименталните творби на автори като Симон Шемов, Никола Фидановски и дуета Милош Коджоман и Драголюб Безан. Но груповата изложба Zero „Изразяване, жест и действие“ от 1985 г. бележи кулминацията на цялостен процес на културна промяна, който далеч не се отнася само до тогавашната Република Македония. Така работата на групата е свързана с художниците Беди Ибрахим, Миодраг Десовски, Перица Георгиев – Пепси, Татяна Мильовска, Ацо Станковски, Игор Тосевски и Златко Трайковски. Мястото на срещата им е „Галерия 7“, която се намира в Старата скопска чаршия. Това са имената от каталога на изложбата на групата в Кьолн през 1990 г., която е първото представяне на алтернативно македонско изкуство в чужбина.

ZERO е ново поколение, което умишлено не поставя граници по отношение на използването на изразни средства. Това не е случайно, ако през 80-те можем да говорим за едновременното възникване на живописни неоекспресионистични процедури и концептуални стратегии, свързани с инсталацията, фотографията и хепънинга. Може би най-характерната черта на ZERO е липсата на „стил”, изцяло в духа на постмодерното еклектично разбиране на изкуството като начин за свободно изразяване на човешката личност. Следователно действията на групата могат да бъдат както колективни, така и индивидуални – от стенописи до представления. Неслучайно тя се появи на биеналето във Венеция през 2011 г., нещо, което казва, че ZERO (както на местно, така и на международно ниво) вече трябва да се счита за класика.

Когато през 2019 г. участвах в изложбата с български и македонски художници в Скопие (в „Мала Станица” – Национална галерия на Македония), беше ми много интересно да открия, че група ZERO работи с автори от различни поколения. Говори не само за миналото в историята на изкуството, но и за отношението към приемствеността в съвременното изкуство. И специално искам да отбележа, че развитието на алтернативните сцени в Македония и България съдържа много общи черти, които досега не са били обект на научно изследване. В този смисъл изложбата на групата ZERO в галерия One Gallery е вероятна стъпка към взаимно признаване на подобни иновативни процеси.