За книгата:

Християнски и еврейски истории – избрани откъси от лекции на Перица Георгиев – Кану върху духовните ценности и добродетели.

Метаноя – да се покаеш, не означава да се чувстваш виновен и гузен. Да се покаеш, означава да спреш да правиш компромис с черната ложа, с външните внушения на сетивата, на ума.

Избрани откъси от книгата:

Метаноя – Недей да мислиш, че промяната идва отвън. Нищо външно не може да те промени насила. Няма никакво насилие в промяната. Всичко трябва да се случва отвътре, не като външен феномен. Трябва вътрешна осъзнатост и наблюдение. Тогава разбираш, че няма къде да бягаш, то идва от теб. Тази мъка, това чувство, ти не можеш да побегнеш от това, то те следва като куче. Не можеш да побегнеш от него и да идеш да живееш на друго място.

Няма бягане, има само замъгляване. Временно ще идем някъде в друга среда и ние мислим, че сме по-добре, спасени сме от това чувство. След месец, два, три – ето го пак. Пак идва и пак трябва да бягаме на друго място. Не можем да побегнем, единствен начин е да го осъзнаем, да го победим. Всяко бягство е илюзорно. Когато съзнанието ни не е много високо, ние се надяваме. Бягаме, после се разочароваме. Не е въпросът в бягането. Трябва да съзрее нещо вътре в теб, да дойде момент да спреш да бягаш, да се появи мъдрост. Когато се появи мъдрост, ще започнеш да се осъзнава, да виждаш, ще спреш да бягаш, ще започнеш да виждаш в себе си. Това е начинът. Да спреш да бягаш външно, а да гледаш вътрешно, да промениш нагласата. Егото не иска да се мъчи. Няма да можеш да се спасиш в мрака. Не виждам спасение, ако се крием в сянката.

Покаянието е нещо друго, а то идва отвътре, не отвън. Много силно чувство за вина не помага. Не че някой ти казва нещо, па се чувстваш виновен. Покаянието е нещо вътрешно. Усещаш, виждаш как е, осъзнаваш това при теб и тогава ти идва покаянието.Според мен покаянието може в едни момент да разнищи много неща, това е най-голямата сила в християнството. Но то идва отвътре, не отвън…