За книгата:

В тази книга са подбрани притчи и откъси от лекции, в които Кану е говорил за хинду традицията като път. Красиви истории за Кришна, за Рама, за Шива, за Кали, за Дурга, за Хануман… Тези притчи имат дълбочина и многоизмерност в зависимост от съзнанието, в което сме, докато ги четем, всеки път можем да откриваме нов, по-дълбок смисъл и послание. Между приказките, както и в другите книги на Кану, има теми от лекции за медитацията, за йога, за духовността като цяло.

Избрани откъси от книгата:

Медитирай на сърцето

Пътят е тук, Божественото е в сърцето. Когато влезем в сърцето, влизаме в Божественото, влизаме в тая необятност, светлина, радост.Нищо не можем всъщност да променим, докато не променим нещо вътре в себе си. Промяната започва от нас самите, а не от вън.

Ако не ти е добре, медитирай на сърцето, не чакай някой да те удовлетвори.

Никой в този свят няма да те удовлетвори и ти няма да удовлетвориш никого. Единственото нещо, което е важно, е да изживееш Истината за това кой си ти. Ако не изживееш кой си ти, няма да бъдеш нито щастлив, нито свободен. Винаги ще ходиш насам-натам, ще търсиш някой да те удовлетвори или ти да удовлетвориш някого.

Няма шанс!

Винаги ще има някое недоволство в света на личността, в света на егото. Не може да има хармония, докато хората живеят в личностите, в егото. За да има хармония между хората, те трябва да изживеят себе си. Тогава няма да има конфликти. Ако не медитират на сърцето, ако не изживеят кои са – не разбират Истината, не знаят какво е Истината. Винаги ще мислят, че тяхната истина е по-истина от истината на другия човек.

А Истината не е на нито една личност.

Истината е трансцендентална – не може да принадлежи на никого!

Мокша

Смъртта е „Мая“ (илюзия). Смъртта е част от „Мая“. Тя не е истината. Само Самадхи е истината. Просветлението е истината. Смъртта е върхът, до който идват обикновените хора в живота. Живеят и умират. Самадхи е Истината, до която идват йогите, суфите, бхактите, хората на дзен – то е самадхи, то е нирвана.

Раят и адът са преходни, животът е преходен. Умът е преходен.

Душата е вечна. Когато душата влезе в самадхи, тя става едно с Възлюбения и вече няма раждане, няма умиране.  То е Мокша, освобождение!

Това го няма в християнството, няма го и в исляма. Няма Мокша. Или рай, или пъкъл  –  вечно. Мокша има в йога. В дзен – освобождение от страданието.