За книгата

Тази книга е създадена от записи на лекции, в които Кану е говорил за ученичеството и за ролята на учителя по пътя на духовната реализация на ученика. Бидейки самият той ученик на Шри Чинмой в продължение на единадесет години, Кану говори за това от своя преживян опит. В думите и между редовете читателят може да усети любовта, благодарността, дълбоката признателност, които той има към учителя си до ден днешен.
Книгата разказва за трансформиращата сила на любовта и посветеността, която за ученика може да започне като любов и посветеност към човек и да израсне в предаване на Бог.
Колкото повече съзрява и израства, ученикът осъзнава, че учителят не е никой друг, а форма на Бог, дошла в неговия живот, за да го осветли и да го доближи до Себе си.
Трансцендентирал света на полярностите, Гуру е изцяло освободен и този свят повече не може да му предлага изкушения. Ето защо само той може да помогне на ученика да се измъкне от тресавището на света на желанията.

Избрани откъси от книгата:

В мисия на гуру

Аз съм за Гуру тук, в България, от години. Всичко, което съм правил, е било предложено на Гуру с медитация в светлина. Медитирам на Гуру, медитирам на Бог и правя нещо за Гуру. Идват хората, интересуват се, има магнетизъм, но ако правиш нещо, а нямаш милостта на учителя, то  е твой его-трип…
Успехът идва поради любовта към Бог, любовта към Гуру, затова е леко. Пътят  е лек, когато има посветеност, когато има любов… Дава ти се водство. Казва ти какво трябва да правиш и ти не се питаш дали е така, дали не е така. Послушен си на Гуру. Нямаш твои предпочитания… Когато си с учител, когато имаш Гуру, ти имаш посветеност, имаш любов – първо  е Гуру, първо е любовта, посветеността, после е твоето действие, харесване, нехаресване. Ти нямаш харесване, нехаресване… Ако има две, ти не си с Гуру.
Гуру гледа през твоите очи, Гуру слуша през твоите уши, Гуру мисли вместо тебе. Да. Аз буквално съм живял това състояние, знам какво е. Аз съм в Пловдив, Гуру е в Ню Йорк, ама Гуру гледа през моите очи, Гуру слуша през моите уши, той гледа хората… Тогава даде името Кану, когато бях в това. Тогава вътрешно ми каза – ти си Кану. Аз не повярвах, но после това се потвърди. Едно момиче (Нирантара Бхакти) ми каза, че ме сънувала и че в съня Гуру ми дал име – Кану. Тя не знаеше, няма откъде да знае. Така Гуру ми даде знак всъщност, че това е истина. Наистина той гледа през мене, той слуша през мене…

Учителят събужда твоето сърце

Ние мислим, че с неистински неща ще станем истински щастливи. Не е ли някак погрешно? Не може с неистински неща да дойдеш до истинско щастие…
Цялата работа е да намерим сърцето. Тайната е в нашето сърце. Докато не намерим сърцето, няма нищо реално. Когато намерим сърцето, ще добием една сладост от самите себе си. Нещо, което не е зависимо от никого отвън. В началото може да е зависимо от учителя, ако той ни събужда сърцето. Това е всъщност ролята на учителя, да събуди сърцето на ученика, защото, докато не се събуди сърцето на човека, той не е ученик. Той не учи.

Гуру ти помага да махнеш антиките 

Имало едно време един човек. Той бил колекционер на антики. Имал огромна къща с антики и ги обожавал. Тези антики били абсолютна обсесия. Не се женил, не се интересувал от нищо. Само се радвал на това какви антики има. Пълна къща с антики. Пътувал навсякъде, събирал, къщата му била голяма, огромна, пълна с антики.
Един ден сложил да вари мляко и отишъл да купи захар, обаче забравил котлона пуснат. Докато бил в магазина – експлозия! Пожар! Връща се и кога гледа – къщата гори, не може да повярва. „Моите антики! Всичко ми гори!“
Отваря вратата – пуххх! – огън. Прозорец – огън. Накрая влязъл през някакъв прозорец, където нямало огън.  Влязъл в пушека, взел няколко антики и ги изнесъл навън. Спасил няколко от многото. Едва се спасил да не изгори и той. Събужда се в болницата и гледа няколко антики в стаята с него в болницата. Казват му  – господине, имахте голям късмет да не изгорите – и го пуснали. Нямало му нищо.
Обаче се почувствал ужасно лек, все едно му отпаднала някаква тежест огромна. Никога не е бил по-щастлив в живота. Взел тези антики и отишъл на мястото, където била къщата. Гледа – само пепел. Всичко изгоряло, няма нищо. Огромен мир се спуснал над него. И такова спокойствие, че няма нищо, че няма никой. Най-накрая спокойствие. Няма антики. Тогава отишъл, взел тези няколко антики, които спасил, донесъл ги на това място и ги запалил и тях. Довършил всичко. Изгоряло всичко. Не останало нищо. Накрая свобода.
Свобода от антиките. Свобода от егото. Свобода за душата на човека. Свобода за тебе, истинския.  Истинският „Ти“ е свобода. Не е роб. Ти си естествено свободен. Естествено щастлив. Естествено необятен. Естествено любещ. То е твоята естествена природа – да си щастлив, да си любещ, да се радваш. Когато махнеш този боклук от себе си, естествено ще остане само щастие. В теб, в сърцето. Това никой не го дава отвън. Гуру всъщност ти помага да махнеш антиките, които носиш в сърцето.

Безусловна любов към Гуру

Въпросът е в нашето сърце, не е въпросът в сърцето на Гуру. Гуру може да има сърце за цялата вселена, ама Нашето сърце е мъничко и няма място за него. В един момент ние се ядосваме на Гуру и не го обичаме. И тогава сърцето ни е затворено за Гуру и нямаме щастие. По този начин учим на любов. Учим как да имаме любов към някого и с тая любов ние израстваме. Получаваме щастие с това. Когато обичаме  Гуру, имаме щастие.

Учението никога не спира. Гуру те учи непрекъснато

Няма край на учението. Не мислете, че някой, ако се е просветнал, е завършил учението. Не, почнал е ново учение. От просветлението нататък започва ново учение, започваш нов път. Ти влизаш в друго нещо. Други измерения ти се отварят. Има едно измерение, което тук гледаме, триизмерният свят. Има и още едно, което не го виждаме… Ако ти се отвори някога да го видиш, ще видиш колко се променя. То е живо, ние сме в една жива Вселена. Няма нищо мъртво, всичко тече, всичко е в играта, всичко вибрира. Във всеки момент, всичко се променя.