За книгата:

Това е първата книга от поредица книги, подготвена от лекции на Кану, в която е говорил за религиите и техните мистични течения.
В тази първа книга сме събрали извадки от лекции за суфизма като мистично течение на исляма.
Между редовете из цялата книга читателят ще усети универсалността на голямото сърце на автора, който не може да се идентифицира само с една религия и да живее като неин представител. Едновременно с това, достатъчно смирен, за да не отрича нито една от тях, той ни ги представя като врати към необятното, признавайки на мистичните течения заслуженото място в историята на еволюцията на човешкото съзнание…

Избрани откъси от книгата:

За отдаденото сърце всичко е възможно

Каквато и да е ситуацията, не е безнадеждна. За отдаденото сърце всичко е възможно. Когато сърцето ти е отдадено на Истината цялостно, няма нещо невъзможно. Дори да си разделен, дори да ти е тежко.
Руми казва „На пътя на Любовта ние не сме господари на нашите животи. Ние сме просто четка в ръцете на гениален Художник“. Това е посветено сърце, това е отдаденост. В момента, когато се отдадеш с цяло сърце, няма ситуация, която да не можеш да минеш.

Истината не е отговор и не е въпрос

Не знаеш къде се намираш. Дали си вътре, или си вън. Отговорът, който търсиш, не е там, където го търсиш. Отговорът е в това, че няма отговор. Всички отговори са само заблуждения. Няма отговори на въпроса. Всеки отговор се съдържа във въпросите, единствен отговор е в тишината, когато няма отговор. Тук ще откриеш Истината. Истината не е отговор и не е въпрос.

Когато изживееш кой си ти, разбираш кой е Той

Възлюбеният, Божественото е същото, което си ти. Ама не ти като Ти. Само тогава можеш да се отпуснеш в Него, когато изживееш кой си ти, разбираш кой е Той, но не можеш да кажеш на никого. Можеш да говориш много, да изнасяш дълги беседи и не можеш да кажеш пак на никого. Не може да се пренесе.

Добре че не търсеха дервиши

Ахмед Рифай и Абдул Гейляни са Шейхове, светии, основатели на суфи редове.
Един ден, както си седят и си говорят нещо, при тях дошъл някой човек и ги попитал:
– В селото ни умря Шейхът, сега нямаме Шейх в текето. Дали може да ни кажете някой Шейх да дойде да го замести?
Те свили рамене:
– Ами иди там, в текето, попитай за някой Шейх да го замести.
После се спогледали и казали:
– Добре, че не търсеха дервиш, иначе някой от нас трябваше да иде.