Kanu
20 септември 2018
Demir Hisar,
Makedonia
Перица Георгиев – Кану
Гледаш – морето оживява, говори, това е един език на вълните… това се случва, просто най-съвършената музика, вятърът… Всеки един звук, всичко, което чуваме, е древната музика и винаги нова. Древна музика. Най-древният звук. Звуково присъствие. Ако можем да слушаме така живота, Съществуването, без предразсъдък, ние сме се освободили от ума и егото. Защото умът и егото винаги ни въвличат в някакви преценки. Умът непрекъснато играе и така ни държи заети, през цялото време вкопчени в него. Заради тази игра не можем просто да бъдем тук и сега, той непрекъснато преценява. Нямаме търпение, спокойствие и тишина, за да слушаме музиката без преценка. Ако не можем да медитираме, няма да можем нищо да слушаме. Всичко ще ни изглежда безсмислено. Ако медитираме, ако не сме в ума, ако успеем наистина да се свържем с музиката, ще видим, че това е всъщност светлина.
Перица Георгиев – Кану
Перица Георгиев – Кану: Музиката не може да се запише. Не може да се запише, защото това е нещо живо. То се случва в настоящия момент. Не можем да го репродуцираме, не можем да го хванем. Ние искаме да го хванем, обаче не можем. Край, тук и сега се случва и това е. Записът е ехо. Не е това.
Kanu
Самостоятелна изложба
