Перица Георгиев – Кану: Благодарността, щастието, радостта като започнеш да ги чувстваш в сърцето, значи Божественото те докоснало и започнало да живее в твоето сърце. И умът става по-спокоен, не е толкова объркан и хаотичен. Човек мисли, че е намерил щастието в семейството, че е намерил щастието в сетивните обекти и се привързал към това щастие, обаче това щастие след себе си носи нещастие. Когато познае любовта Божия, когато усети в сърцето си любов към Него, това щастие е много по-дълбоко от това, което се получава от тези сетивни обекти и от тази привързаност към тях.

Перица Георгиев – Кану: Много важно нещо е тишината. Вътрешна тишина. Да медитираш, да се опиташ да влезеш в тази вътрешна тишина и да бъдеш в сърцето – тогава ще изживееш любов, ще изживееш щастие. Когато човек има вътрешна тишина, когато му става тихо, другите качества на божественото присъствие пристигат. С тишината идва любовта, идва радостта, която не може да бъде изказана с думи, това не е радост, която може да се нарече „радост“. Не можеш да кажеш нищо, защото в тази тишина умът е спрял, нищо няма какво да каже. Тогава изпитваш нещо уникално. Изживяването е възможно, въпреки че няма кой да го каже, то е реално, съвсем реално изживяване в света на тишината.