В края на 1990 година Перица Георгиев е приет за ученик на Шри Чинмой. По онова време той участва в ZERO, група творчески настроени и креативни младежи, с които свирят, рисуват, правят изложби и пърформанси из Македония. Един ден получава покана за изложба Ред и Хаос, с група ZERO. Той отказва. Същата вечер, докато медитира в центъра Шри Чинмой, вижда целия пърформанс в картина и звук. На сутринта се обажда на хората, за да каже, че ще участва в изложбата с един пърформанс….

И така първият пърформанс се осъществява в Музея на град Скопие. Небесният кръг е с диаметър близо шест метра. Около него са подредени свещи. Осветлението е изгасено. В някакъв момент излиза момиче, пали свещ и после бавно, една по една, запалва всички свещи, които са подредени около кръга. След като всички свещи са запалени, момичето влиза в него. Няколко момчета пеят песента на Шри Чинмой – Уша Бала Ело. 

На първото представяне на пърформанса присъстват повече от 300 човека публика. Цялата зала замлъква. Гостите остават покорени от тишината и медитативното присъствие, съпътстващи пърформанса. Събитието е отразено от пресата и заснето от телевизията.

Следват още три представяния на пърформанса в гр. Скопие, след което два пъти е поставен в Германия – в Нюрнберг и Дрезден. Предстои дълга пауза от малко повече от две десетилетия, за да се появи отново възроден и обновен, за първи път в България – в град Шумен, заедно с изложба с картини на Перица Георгиев – Кану, през пролетта на 2013 г. До 2017 год. той има 22 представяния в различни градове на страната.