За книгата:

В тази книга са събрани извадки от лекции, в които Перица Георгиев – Кану е говорил върху необходимостта от садхана (духовна практика) и мястото ѝ по пътя на духовното израстване на всеки търсач.
В нея можете да намерите важни указания, инструкции, съвети и вдъхновяващи разкази, които могат да бъдат от помощ.
Тя е сборник от вдъхновяващи случки и мотивиращи лекции и може със сигурност да бъде спасителна ръка, протегната към давещите се в морето на невежеството. Дали ще я хванем, или небрежно ще пропуснем възможността, това зависи изцяло от нас.

Избрани откъси от книгата: 

Себенадминаване какво е? Можем ли да трансцендентираме истинско Себе? Не, ние трансцендентираме егото, Азът не го трансцендетираме. Само егото- когато трансцендентираш егото, влизаш в едно пространство, което те подкрепя, което е живо, което е любящо и не си сам. Хора влизат в него и там живеят. То е една златна светлина, на едно ниво съществува и тем е лечебно. Когато дойдеш там, можеш да дишаш.

Това пространство те лекува. Да, то действа лечебно. Трябва да живееш в това пространство със сърцето и тогава това действа лечебно. Усещаш как отвсякъде идва много енергия и те храни, подкрепя те. Една златна светлина храни сърцето да свети. То свети, а светлината го храни да свети още по-силно. И така то свети все по-силно и по-силно, не се гаси.

Това е себенадминаване. Не спира. Егото не спира да изчезва. Безвремието не спира да съществува. То никога не е спряло. Било е преди егото да се появи. Това его пристига в някакъв свят, в който всъщност безвремието е владетел, не времето. Времето само изглежда, че владее със света. Всъщност истинският владетел на този свят е безвремието. Вечността владее тук. И любовта. Вечната любов. Това е Божията любов, тя владее в този свят. Най-голямата сила в света е това. Няма по-голяма сила от любовта. Няма любов като Божията любов и са-мо Божията любов е любов. Любовта не е нищо лично. Просто сърцето се отваря към Безкрая. И ти изчезваш в този Безкрай, в тази любов. Изчезваш в нея, за да се родиш в нея. Изчезваш в любовта, за да се родиш в любовта.

Раждаш се в това пространство и то те обновява. Затова не старееш. То те подмладява. Винаги отиваш към по-голям и по-голям връх. По-високо и по-високо щастие. Ново и ново нещо се ражда, непрекъснато положително израства. Не спира. И това те крепи. Това крепи тялото да не рухне. Духът в нас ни прави живи. Без него не сме живи. Само тела. Духът оживотворява цялото съществуване.