Изложбата „Експресия, жест, акция“ е предхождана от изложбата „Нови явления в македонското изобразително изкуство от последното десетилетие“. Организирана през 1984 година, изложбата беше съставена от ретроспективна част и акции в пространството, които се случваха в различни дни пред публика. Изложбата акцентира върху значението на отделните явления на „нова художествена практика“ в Македония през седемдесетте години от 20-ти век. Това са цветните интервенции на Симон Шемов и Никола Фидановски с техните сътрудници, след това на първите „НЛО“ – пърформанси на Милош Коджоман и Драголюб Бежан, както и пространствените инсталации от хартия, вестник и тиксо на арх. Симон Узуновски. Това е период, когато младежта се сдружава в нон-конформизма и не-конвенциалността. Между другото, някъде можеше да се почувства „аромата“ на дрогата. Някои от тях следват примери от западното изкуство и поп-арта. През 1981 година е формирана „УСТА – Универсална самостоятелна творческа асоциация“, която обхваща млади творци с различни определения. Малко по-рано, но особено през 80-те години и по-късно, своя дейност развива една неформална група млади художници и интелектуалци, които оправдано ще понесат названието „протозеро“ – група (Роберт Михайловски, Перица Георгиев – Пепси, Ацо Станковски, Ибрахим Беди, Венко Цветков и други). Тях ги обедини търсенето на „нови хоризонти“, близката чувствителност и някакъв „неосъзнат афинитет“ между авторите. Младите автори повече сами влагаха в своята дейност, отколкото бяха финансирани от някоя държавна институция или друго.

Чайната „Галерия 7“ (така наречена по идея на починалия живописец Мустафа Асим), която се намира в близост до Факултета за изящни изкуства в Сули хан, в Старата скопска чаршия, се превръща в ново сборно място на младите творци, един вид интелектуално място на скопската „алтернатива“ или както би казал Ацо Станковски: наше ново дадаистично „Кабаре Волтер“. На пространството около чаршията се правеха акциите на зеровци, имаше добра дружба и се пиеше чай, от който можеше в очите да ви затреперят звездички или да имате някакви „визии“.

През последните две години се появи нова инициатива за заживяване на „Галерия 7“, малко култово място от скопския художествен и културен ъндърграунд . През ноември 2008 година в скопските вестници се появи надслов: „Зеро се връща в живот“, с идея за обновяване на групата, което прозвуча с носталгия и надежда, обаче най-вероятно това ще трябва се случи по някакъв нов начин. Споменаваха се имената на Пепси, Ацо, Беди, Хинки, Таня, на Синиша Цветковски, Зоран Яневски, Миодраг Десовски, Нора Стоянович. На 8-ми юли 2009 година в „Галерия 7“ се състоя пърформанс „Публична вечеря“ след 20 години от „Тайна вечеря“ на Александар Станковски, в рамките на фестивала „Акто“, с музикално събитие, организирано от “Плагиј.ат“.

Адил Карахасан, собственик на галерията, който произхожда от стара турска фамилия на търговци, заявява за членовете на групата „Зеро“: „Аз ги преживявах като цвете, на което, ако му слагате пръст, няма да се развива. Сега разбирам, че съм ги поддържал през цялото време. Това беше база, една спойка, в която един без друг не можеха“.

Авторите на групата правеха концепция-картина, но не се обърнаха към концептуалното изкуство, за което не съществува нито картина, нито произведение, а само идея. Точно обратното, за тях имаше значение една утвърдителна и спонтанна възможност на картината без прекомерно акцентирана скептичност към нейната невъзможност. В техните произведения е вградена интуиция, замах, непредвидимост, като артистите не робуваха на педантичността и безсмислената последователност. За тях „фигуралният мотив“ може да бъде мотив за рисуване, в който има емоция и се освобождава енергия с цялото богатство на цветовата жизненост в произведенията с абстрактно-асоциативните „свободни“ форми. В речника на трансавангарда, на постмодерното изкуство изобилието е синоним на енергия, смелост, на особен афинитет за всеобща асимилация на добрата живопис, на цяла една традиция. В рисунките и платната са излети фина цветност и лирично преживяване, въпреки че са изработени често върху хартия, която лесно се къса, с което се докосва онова чувство за съществуване, случайност и безсмисленост.

В техните произведения се съдържат някои базови нишки на свързаност с някои произведения на авангардните художници Томо Шияк, Петър Мазев или Глигор Чемерски и т.н. Обаче тук става дума за преобладаваща „нова чувствителност“, която носи специфична гъстота на знаци и символи, на ново съдържание и значение, поставени в неочаквани релации и ударения. Лиричната и експресионистична изразителност не изключва маниеризма и иронично-пародийните изказвания, особено предизвикателството за експериментиране с излизане от равната повърхност и пространствено аранжиране на елементите на картината и скулптурата, изтривайки строгите ограничения между художествените дисциплини. 

Втората съвместна изложба „Зеро-шакти“ (Музей на Македония) беше организирана след изложбата на групата Зеро в Кьолн (през май 1990 г.), като първа македонска група с представяне навън, в Европа, без институционно подкрепление. Те излагаха като „Зеро от Македония“ и бяха първата група от бивша Югославия, която е била представена в ИГНИС – Институт за източно-европейско изкуство. Това затвърди тяхната ориентация към „нова картина“, инсталация и амбиенталните композиции на „картини“ и предмети, които получаваха символични значения, като не губеха своята характерна жизненост. Експозицията в музея беше добре замислена, с ширина на акциите „на живо“, които никога не се повтаряха. Каталогът и този път беше много скромен (умножен на шапирограф) и създаден в движение; всъщност заетостта на автора на изложбата беше цялостна, със симултанни и паралелни дейности (тогава оценявах, че не трябва да се наричам оформител, комисар или куратор, понятие, което е прието по-късно). Днес в музея на е запазено нищо от грижовно събираната документация.

На изложбата беше показан неозаглавен филм на групата „Зеро“ (продуценти А. Станковски, И. Тошевски и М. Десовски, режисьор А. Станковски). Филмът (единственото копие, което запазих, ще бъде показано на ретроспекцията), изработен според солидни съвременни стандарти, е структуриран от разнообразен материал, в който се сменят контрастни картини и „сцени“, според метода на симултанно показване на „картина в картина“. В кадъра, на такава подложка, се появяват авторите от групата, които изказват своите мнения и възгледи на английски език.

По-късно това „Зеро-състояние“, свързано с екзистенцията на художниците и тяхната взаимна работа, не може да се усети в произведенията, създадени след 1990 година, когато всички те продължават своя индивидуален творчески път със самостоятелни изложби, както и с участия в групови изложби и проекти до 1990 г., както и след това. Все пак може да се припознаят следите на колажиране в техниката и изражението на произведенията, които сега получават някои нови белези. Групата, започвайки от осемдесетте години, изработи много стенописи и графити, един в Щип, повече в Скопие (МКЦ, Училището „Тефеюз“, во урбан простор и т.н.), в техния характерен стил, с рядко изобретение на многозначност, единствени в македонското изкуство. Фактът, че някои от тях са претърпели щети, е сериозен повод да се вземат мерки за тяхното опазване. С взаимна креативна активност на групата „Зеро“, които работеха интензивно и сериозно, беше осъществен „ускоряващият елемент на времето“. Те по особен начин свързват концептуалното и наративното течение на работите, за да покажат другата страна на нещата в съвременното македонско изкуство.

Произведенията можеха да се преживяват като „части от един личен живот“ или като някаква „идеология на фрагмента“, като „възможност за отрицаване“ и полемичен коментар на действителността с една немирна иреална логика на свързване и разкъсване. Фигуралният мотив, преобразен, се приближава до абстрактната повърхност с поредица от забегнали и изпразнени знаци, в които не съществува йерархия според значението. Споменават се предишни езикови примери от класически до по-нови, което заедно с моментите на деформация, маниеристична и еклектична, създава изразителното напрежение на „мисълта за криза“. Бароковата декоративна форма се доближава до импулсивния експресионизъм, с поредица исторически стилови референции, осмислени чрез един личен художествен ръкопис и концептуален подход. Появи се нова сила на духовни или религиозни настроения. Този нов вид художествено изразяване получи белези на един вид алтернатива и не-конвенционалност на израза, на известна демократичност, което не може да се разбере и да се оцени изцяло без местния контекст на значение.

Техният пост-модернистичен дух на търсене и експериментиране отбеляза края на „големия наратив“ (Ф. Лиотар) и упомена за процесите на фрагментиране, които структурират и настоящето правят несинхронизирана смес от различни времена (Ф. Джеймисон). Съвременното изкуство, започвайки от 80-те години, и пост-модернистичния „преврат“ в културата, по-късно и в изкуството, обхваща хетерогенни художествени практики на стилове, техники, материали, форми, теми и значения. Освен това не е фаворизирана нито една медия. 

Терминът нео-еклектизъм, който важи и за зеровци, широко покрива едно тогавашно състояние на дезориентация и неопределеност, което се изрази чрез тяхното шумно връщане на стиловете от миналото – не един по един, но всички наведнъж – без настояване да се създаде кохерентно формално единство. Авторите от групата изпълняваха процес на пресаждане и комбиниране, при което „същината на примитивното“ стана непримитивна, докато “същината на техниката“ – нетехническа.  

Те използваха някои лирични възможности на живописта и на другите медии, като понякога достигаха до степента на „свободна креативност“. Тогава това ми допадна, това изкуство, което „не е за продан“, и усетих близък този преходен esprit du temps, което ги правеше специални в съвременното македонско изкуство.

В най-новия период преобладава глобалното (постмодерно) разслояване на всички ценности. Днешният либерализъм е съпътстван с инверсия на ценности в отсъствие на истинска културна парадигма и относителност на ключовите ценности, когато изкуството се заменя с политика, вместо изкуството да допринася за развитие на моралната и политическа свобода.

Зеровци, по някакъв начин непредвидимо и открито се съобразяват с новите условия и умеят творчески да реагират на новите предизвикателства. По този начин, със своя пример и дела, те влияят върху по-младите македонски художници.

Д-р Владимир Величковски