Перица Георгиев – Кану: Има моменти, в които само тишината може да говори. Никакъв език, абсолютно никакъв език. Само тишина. А тази тишина е бременна. Бременна с толкова много неща, които не могат да бъдат изговорени. Този свят, в който живеем ние самите, е страхотна мистерия. 

Перица Георгиев – Кану:  Когато медитираме, тишината ни изпълва. Ако влезем в дълбока медитация, ще изживеем тази тишина в себе си. Дълбок покой, дълбоко приемане. Дълбока благодарност за всичко. Живееш в настоящето, нямаш желания, нямаш изисквания, нямаш оплаквания. Когато веднъж си пробил бариерата на ума, на егото, изгорял си, ти си пепел. И в пепелта Бог може да напише Неговото име.

Любов – няма нищо друго, само това има. Всичко, което виждаме всичко, което съществува, е Бог. „Бог е Любов“ – казва Христос. Няма нищо друго, освен Любовта. Дори когато има тъмнина или ужас, Любовта е тук.

Перица Георгиев – Кану: Звукът се ражда от тишина. Тишината е майка на звука, тя е по-древна. Тишината е там, където дори космическият звук ОМ го няма. Трансцендентална тишина. Пълна тишина, където няма мисъл, няма форма, няма аз, няма мое – нищо не съществува. Изчезва целият дуализъм. Тази тишина е нашето същество, ние сме тази тишина, това е нашата есенция. Когато я открием, в нея ще открием покоя – истинския покой, не този, в който за момент сме отпуснати и не мислим. 

Перица Георгиев – Кану:  Всяка форма в себе си има една необятност, вечност. Необятна, вечна светлина. Необятно спокойствие, необятна красота. Не може нищо да се каже за това и то е непрекъснато тук, и ние сме непрекъснато в това нещо, в този океан от светлина и необятност.

Перица Георгиев – Кану: Цялата вечност разцъфва в този момент сега.
Не ти трябват книги, чети от живота. Целият свят… всичко е книга… Гръмотевицата, вятърът, цялото съществуване е в настоящето. Настоящето е като острие на нож. Ако влезеш в това, влизаш във Вечността.

Перица Георгиев – Кану: Изкуството е практично, то е това, което се случва в настоящето, тук и сега. Когато сме съзнателни за това, което правим. Ако правим всичко с чиста емоция, ние запечатваме емоцията в това, което правим. Когато намерението, емоцията и действието са заедно – това прави отпечатък на материята, на платното. Има дух, любов в тези елементи, които са нарисувани с чиста емоция.

Перица Георгиев – Кану:  Духът на Дзен е да се донесе една тишина, една духовност без външна символика. Може да не е портрет на Бодидхарма, а бамбук на вятъра, но да е абсолютен дзен. Това е тишината, полъхът, който усещате от картината, жив полъх от картината – това ти дава усещане за тишина, за движение, една музика за танца на клоните на дървото, танца на бамбуковите клони – можеш да го почувстваш живо. Защото този човек, който го е нарисувал, той го е впил в себе си и след това много просто го е изразил. Това е истинското изкуство. – Мислите от видеото Никакъв език – само тишина. Тази тишина е бременна. Бременна с толкова много неща, които не могат да бъдат изговорени. Този свят, в който живеем ние самите, е мистерия.